Babolat cortex system

.

Баболат вече сами взеха да бият отбой от дълги години рекламираната кортех технология, имам предвид новия Аеро модел. Но какви са причините за това? Ами прости- кортекс технология няма или поне не служи за нищо, ще рече не е технология. В първоначалния си вид кортекса беше изрязан в рамката улей, залят с някаква гума, която бързо старееше, но откакто ракетата на Радванска се разполови и хвръкна след един бекхенд и тя остана с дръжката в ръка и типично полско изумено изражение, инженерите на Баболат взеха мерки и „преработиха“ системата Кортекс, така че да престане хвърчането на части от ракети, което създава предпоставки някой да бъде уцелен и да съди производителя.

При дисекция на тази дръжка от Пюър драйв се случиха интересни неща. Поне аз за пръв път виждам Баболат с панели. По чудо панелите съвпадат с тези на Хед, което е супер. Върви се към унификация. Друг плюс е, че са чувствително по- тежки и създават отличен баланс.

За самия „нов“ кортекс какво да кажа? Пръстен от карбон с гумено уплътнение. С тази конструкция може да служи само за декоратитивни цели. Добрата новина е, че поне не се нарушава монолитността на рамката. И така, за мен отговора на въпроса защо Баболат се отказва от безценния и незаменим кортекс е недвусмислен- намаляване на себестойността на продукта за сметка на ненужен козметичен детайл.

.

Как лети времето- като сервис дълбоко в аут.

С публикуването на прословутия проект № 2 има проблем. Ракетата вече има друг собственик, а снимките са забутани нейде из хаоса, наречен „архив на компютъра“, който ползвам по милост. Притежателят му, който ги забута, надявам се, не изтри умишлено, обеща, че пак ще ги потърси. Поради огромната ми заетост, на другите ракети, които тунинговах през зимата, не съм правил снимки.

Вчера, обаче, се случи нещо, което накара сърцето ми да затупти. В ръцете ми попадна ракета, която бих определил като „замечателна“- Fischer Pro № 1 FT air carbon. Последният ми Фишер пропадна, когато в пристъп на безумие го „услужих за малко на приятел“. Този недостоен човек не само, че най- мърляшки го счупи, но дори отказа да плати за това. Но, да оставим наказанието му във волята на Бог.

Фишер е /беше/ марка с уникален поглед към ракетостроенето. При тях няма разлика между про сток и ритейл. Освен това, производителят препоръчва наплитане 50-70 либри, при обичайно за другите марки 50-60 либри. Голямо доверие си имат в материала и качеството на изработка. Освен, че тази ракета не прилича на никоя друга /дори формата на тапата е уникална/, тя е интересна именно с това, че няма какво да се тунингова. Заводски е балансирана отлично чрез удебеляване на самата рамка на точните места, силикона си е на мястото и най- вече е произведена с дължина 27,4 инча, поне за мен опреелението е идеална.

И така, няма какво да се утежнява, балансира, удължава. Не е предвидена и за олекотяване, защото Фишер пуска 2 модела: по-лек и по- тежък. Пасифик, които купиха всички патенти и права на Фишер Тенис, са запазили тази традиция. Как са в друго отношение не мога да съдя, защото съм държал не повече от 2-3 Пасифик- Фишера. Естествено, че с повече желание може да се извади силикона или част от него, но аз такова желание засега нямам.

FT /frequency tuning/ технологията представлява удебеление в средата на шийката и аз съм убеден, че е пълен gimmick /никаква работа не върши/, но със сигурност не е от тези „технологии“, които по-скоро вредят, като разни там нелепи срязвания, дупки, отвори и всякакви други развалящи солидността на рамката безобразия.

Единствено не можах да се спра да не махна поставените с двойно залепващо тиксо ламаринки с логото на Фишер в основата на шийката, доказващи единствено приказката, че и най- умният си е малко прост. Под тях боята е супер и не вярвам да липсват някому.

Нооооо.......... Нещо дразнеше окото в тази ракета, по-точно нещо в кордажа и това не беше грозния цвят. Нещо толкова невероятно, че ми отне доста време да го установя. Някой се беше пробвал да я наплита /вярвам с най-добри намерения/, но чак пък такава грешка. На снимките се вижда, че две от последните кросес /напречни корди/ са поставени с еднакво преплитане, т.е. и двете последователно заобикалят майнса /надлъжните корди/ по един и същи начин. Да се допусне такава грешка означава липса на каквото и да е чувство у стрингъра, а аз съм взел да се възмущавам от някакви кросовъри или възли с прозорец. Кордажа беше моментално отстранен, за да не разваля уникалността на ракетата, която, надявам се, успях да възвелича.

Наплитане на Head Speed MP Graphene (преди и след)

За връзка: FACEBOOK

Проект № 2 отдавна е готов, но преди да го пусна бих искал да покажа нещо в подкрепа на думите ми относно важността на наплитането. При мен дойде за пренаплитане ракета Head Speed MP Graphene, чийто кордаж не беше скъсан, но явно собственика й беше дотолкова недоволен, че да се реши да го сменя, което като цяло е рядкост за българските любители на тениса. И наистина имаше сериозни причини за това, а именно, че стрингъра беше допуснал кажи-речи всички възможни грешки при наплитането.

1. Избор на кордаж

Нямам никакви съмнения, че това е имитацията на Luxilon Alu Power, която прилича на оригинала само на външен вид- по цвят и понякога по диаметър, който варира в доста произволни граници. За съжаление недобросъвестни стрингъри го "пробутват" на клиентите си с ясна цел. От снимките се виждат големите размествания на стрингбеда и разцепването на кордата отстрани, което принципно е недопустимо за един нормален полиестерен кордаж.

2. Неправилно поставяне

Изискванията на производителя са повече от ясни тази ракета да се наплита на четири възела или иначе казано с две парчета. Изрично на самата рамка са посочени и надписани местата, където трябва да бъдат възлите. Несъобразяването с тези изисквания не само води до отпадане на гаранцията на ракетата, но може да причини деформация на рамката, а опасността от спукване най- често в областта на снадката на шийката е повече от реална. И всичко това е направено на рамка, която е извънредно чуствителна към наплитане поради т.нар. shared holes, технология, към която Хед се насочи по необясними за мен причини. Когато от един отвор излизат две корди /основна и напречна/, е нормално това да натоварва рамката повече от нужното в тази точка. Имам информация за немалко счупени поради това ракети.

3. Други грешки при наплитането

Стрингърът е допуснал т.нар. кросовър или хиксобразно преплитане, което се счита за много неприятна грешка и говори за небрежно отношение и претупване на работата. Възлите също не са съобразени с диаметъра на пластмасовия уплътнител и "потъват" в него като го деформират и нарязват. За стърчащите навън краища не искам да се повтарям.

И така открийте разликите преди и след....

Проект Head Radical Liquidmetal MP

                                           За връзка: FACEBOOK

ПРОЕКТ № 1
Head Radical Liquidmetal MP
Цели на тунинга:
1. Удължаване с 1/4 инча; 2. Утежняване от 295 до около 320 , но със запазване на тежестта при замах /суингуейт/, чрез промяна на баланса;
3. Модифициране на формата на дръжката, без промяна на размера;
Като за начало търсих да започна с нещо наистина подобаващо- Head Radical Liquidmetal MP.
На първо място, ракетите на Хед са предпочитани от мен заради конструкцията си, дръжката, която е разглобяма и дава много възможности, и това, че фабрично рамките не са пълни с полиуретан.
Отдавна имах интерес към точно този модел, защото се смята, че това е моделът, с който играе Джокович, боядисан като Спийд, освен това формата на рамката /молд/ е използван от Уилсън като основа за сегашната Про Стаф серия, но естествено никой не е длъжен да вярва, че е това е така още от самото начало.
Целта на тунинга на ракети е как да се променят параметрите на една ракета, така че да бъде извлечен максимума от нея като представяне.
След като успях да се сдобия с тази рамка в много добро състояние, но отлежала доста години в някой гардероб, отстраних кордажа и разпадащите се покривен и основен грип. Оказа се, че не е "пипана" досега. За да я променя по мой вкус, се налага да направя няколко корекции. Рамката е дълга само 68 см., което е с повече от половин сантиметър по- малко от стандартната дължина от 27 инча. Искам да я удължа с 1 сантиметър, с оглед на формата на главата и предполагаемия суитспот или както е известен център. Очаквам, че с дължина от 27,25 инча ракетата ще придобие повече мощ, без това да се отрази на контрола. Трябва и да я утежня и с около 20-25 гр. С кордаж и основен грип тежеше точано 310г. Като променя баланса, който сега е 31,8 см. ненаплетена, на около 31,2, мисля, че ще запазя същия swingweight /маса по време на замах/, но вече при тегло от 320гр., каквато всъщност е целта ми. Планирал съм също да коригирам формата на дръжката, която е размер 3 /ТК 82 по кодовете на Хед/ с удебеляване на две от страните, защото за мен е доста "тясна".
Но за тази цел първо ще започна с ново наплитане. Тъй като модела трябва да се наплита на четири възела, един хибрид не е лоша идея.

Тук е момента да кажа, че за мен е важно всеки тунинг да може безпроблемно да бъде отстранен, в случай че резултатът не ми харесва и се налага да продължа или да променя нещо, както и, ако реша да възстановя ракетата в първоначалния й вид. И така......
Дръжката се разглобява чрез нагряване, но трябва да се внимава- панелите се пукат лесно.
В повечето случаи е добре да се започне с наплитането, за да може да се балансира правилно, особено ако за сравнение ще се използва вече готова ракета. Аз избрах хибрид от полиестерни кордажи. 1,28 мм. за основните и 1,25 мм профилен за напречните. Лошият избор на кордаж е в състояние да опорочи и най- великолепната рамка. За неправилното наплитане важи същото. Тъй като е 18х20, т.е. доста гъст стрингбед, аз предпочитох да я наплета 24/23 килограма. Един от най- решаващите елементи на наплитането са стартовите и завършващите възли. Важно е те да бъдат здрави, безопасни /отрязаният край да сочи към рамката, а не навън, защото той може да доведе до нараняване, тъй като е твърд и ръбест/ и не на последно място естетични. Считам за недопустимо възлите да са незатегнати, с "уши" или прекалено малки, или преалено големи поради неумението на стрингъра. На снимките се виждат едни от предпочитаните от мен завъшващи възли, наречени "Парнел", както и един стартов възел.
Свалените панели се монтират отново с двойно лепящо тиксо от същата страна, от която са свалени, само че на около 7-8 мм. по- надолу. За да получа формата, която целя, без да търся нови панели /а може би по- правилно да е да се наричат палети/, аз използвам картонени ленти с 1 мм. дебелина. Успешно може да се използва кожа или част от стар грип, както и друг материал. След което може да се добави хартиено тиксо, но трябва да не се заличат ръбовете и дръжката да стане овална. При така извършената корекция поне за мен нуждата от основен грип отдада и аз по принцип не използвам такъв.
В този случай ролята на силикона е не само за утежняване, а се поставя така, че да запълни празното пространство, което се получи вследствие на преместените панели и също така трябва да влиза в края на самата рамка, така че да служи като свързващо звено и да не се нарушава компатността. Тапите на повечето ракети имат капаче за поставяне именно на силикон и ако не исках да направя удължение, изобщо нямаше да я свалям. Вече съм близо до крайния резултат и както се казва "тръпна в очакване".

Проект № 1 е вече готов. Но преди да се хваля трябваше да го подложа на поне 2-3 сериозни теста на корта. Представянето мога да кажа, че беше според очакванията ми- повишената маса направи ракетата по- стабилна, но без да се става по- трудна за замах, а удължението на мен поне ми допада, защото имам склонност да удрям по- високо над суитспота.
Параметри след тунинга: маса-337 гр., наплетена с антивибратор ; суингвейт- 323 гр., баланс 32.2 наплетена с антивибратор; дължина- 27,25 инча.
Дали ще стане моя основна ракета? Честно казано не съм решил, но има сериозен шанс. Ето и няколко снимки в подкрепа на нещо, което бях казал в началото. Нека всеки си реши за себе си доколко съм прав. Не мога да не си призная, че и Проект № 2 е готов. Скоро ще споделя и него.