За връзка: FACEBOOK
ПРОЕКТ № 1
Head Radical Liquidmetal MP
Цели на тунинга:
1. Удължаване с 1/4 инча; 2. Утежняване от 295 до около 320 , но със запазване на тежестта при замах /суингуейт/, чрез промяна на баланса;
3. Модифициране на формата на дръжката, без промяна на размера;
Като за начало търсих да започна с нещо наистина подобаващо- Head Radical Liquidmetal MP.
На първо място, ракетите на Хед са предпочитани от мен заради конструкцията си, дръжката, която е разглобяма и дава много възможности, и това, че фабрично рамките не са пълни с полиуретан.
Отдавна имах интерес към точно този модел, защото се смята, че това е моделът, с който играе Джокович, боядисан като Спийд, освен това формата на рамката /молд/ е използван от Уилсън като основа за сегашната Про Стаф серия, но естествено никой не е длъжен да вярва, че е това е така още от самото начало.
Целта на тунинга на ракети е как да се променят параметрите на една ракета, така че да бъде извлечен максимума от нея като представяне.
След като успях да се сдобия с тази рамка в много добро състояние, но отлежала доста години в някой гардероб, отстраних кордажа и разпадащите се покривен и основен грип. Оказа се, че не е "пипана" досега. За да я променя по мой вкус, се налага да направя няколко корекции. Рамката е дълга само 68 см., което е с повече от половин сантиметър по- малко от стандартната дължина от 27 инча. Искам да я удължа с 1 сантиметър, с оглед на формата на главата и предполагаемия суитспот или както е известен център. Очаквам, че с дължина от 27,25 инча ракетата ще придобие повече мощ, без това да се отрази на контрола. Трябва и да я утежня и с около 20-25 гр. С кордаж и основен грип тежеше точано 310г. Като променя баланса, който сега е 31,8 см. ненаплетена, на около 31,2, мисля, че ще запазя същия swingweight /маса по време на замах/, но вече при тегло от 320гр., каквато всъщност е целта ми. Планирал съм също да коригирам формата на дръжката, която е размер 3 /ТК 82 по кодовете на Хед/ с удебеляване на две от страните, защото за мен е доста "тясна".
Но за тази цел първо ще започна с ново наплитане. Тъй като модела трябва да се наплита на четири възела, един хибрид не е лоша идея.
Тук е момента
да кажа, че за мен е важно всеки тунинг
да може безпроблемно да бъде отстранен,
в случай че резултатът не ми харесва и
се налага да продължа или да променя
нещо, както и, ако реша да възстановя
ракетата в първоначалния й вид. И
така......
Дръжката се разглобява чрез нагряване, но трябва да се внимава- панелите се пукат лесно.
В повечето случаи е добре да се започне с наплитането, за да може да се балансира правилно, особено ако за сравнение ще се използва вече готова ракета. Аз избрах хибрид от полиестерни кордажи. 1,28 мм. за основните и 1,25 мм профилен за напречните. Лошият избор на кордаж е в състояние да опорочи и най- великолепната рамка. За неправилното наплитане важи същото. Тъй като е 18х20, т.е. доста гъст стрингбед, аз предпочитох да я наплета 24/23 килограма. Един от най- решаващите елементи на наплитането са стартовите и завършващите възли. Важно е те да бъдат здрави, безопасни /отрязаният край да сочи към рамката, а не навън, защото той може да доведе до нараняване, тъй като е твърд и ръбест/ и не на последно място естетични. Считам за недопустимо възлите да са незатегнати, с "уши" или прекалено малки, или преалено големи поради неумението на стрингъра. На снимките се виждат едни от предпочитаните от мен завъшващи възли, наречени "Парнел", както и един стартов възел.
Свалените панели се монтират отново с двойно лепящо тиксо от същата страна, от която са свалени, само че на около 7-8 мм. по- надолу. За да получа формата, която целя, без да търся нови панели /а може би по- правилно да е да се наричат палети/, аз използвам картонени ленти с 1 мм. дебелина. Успешно може да се използва кожа или част от стар грип, както и друг материал. След което може да се добави хартиено тиксо, но трябва да не се заличат ръбовете и дръжката да стане овална. При така извършената корекция поне за мен нуждата от основен грип отдада и аз по принцип не използвам такъв.
В този случай ролята на силикона е не само за утежняване, а се поставя така, че да запълни празното пространство, което се получи вследствие на преместените панели и също така трябва да влиза в края на самата рамка, така че да служи като свързващо звено и да не се нарушава компатността. Тапите на повечето ракети имат капаче за поставяне именно на силикон и ако не исках да направя удължение, изобщо нямаше да я свалям. Вече съм близо до крайния резултат и както се казва "тръпна в очакване".
Проект № 1 е вече готов. Но преди да се хваля трябваше да го подложа на поне 2-3 сериозни теста на корта. Представянето мога да кажа, че беше според очакванията ми- повишената маса направи ракетата по- стабилна, но без да се става по- трудна за замах, а удължението на мен поне ми допада, защото имам склонност да удрям по- високо над суитспота.
Параметри след тунинга: маса-337 гр., наплетена с антивибратор ; суингвейт- 323 гр., баланс 32.2 наплетена с антивибратор; дължина- 27,25 инча.
Дали ще стане моя основна ракета? Честно казано не съм решил, но има сериозен шанс. Ето и няколко снимки в подкрепа на нещо, което бях казал в началото. Нека всеки си реши за себе си доколко съм прав. Не мога да не си призная, че и Проект № 2 е готов. Скоро ще споделя и него.
Дръжката се разглобява чрез нагряване, но трябва да се внимава- панелите се пукат лесно.
В повечето случаи е добре да се започне с наплитането, за да може да се балансира правилно, особено ако за сравнение ще се използва вече готова ракета. Аз избрах хибрид от полиестерни кордажи. 1,28 мм. за основните и 1,25 мм профилен за напречните. Лошият избор на кордаж е в състояние да опорочи и най- великолепната рамка. За неправилното наплитане важи същото. Тъй като е 18х20, т.е. доста гъст стрингбед, аз предпочитох да я наплета 24/23 килограма. Един от най- решаващите елементи на наплитането са стартовите и завършващите възли. Важно е те да бъдат здрави, безопасни /отрязаният край да сочи към рамката, а не навън, защото той може да доведе до нараняване, тъй като е твърд и ръбест/ и не на последно място естетични. Считам за недопустимо възлите да са незатегнати, с "уши" или прекалено малки, или преалено големи поради неумението на стрингъра. На снимките се виждат едни от предпочитаните от мен завъшващи възли, наречени "Парнел", както и един стартов възел.
Свалените панели се монтират отново с двойно лепящо тиксо от същата страна, от която са свалени, само че на около 7-8 мм. по- надолу. За да получа формата, която целя, без да търся нови панели /а може би по- правилно да е да се наричат палети/, аз използвам картонени ленти с 1 мм. дебелина. Успешно може да се използва кожа или част от стар грип, както и друг материал. След което може да се добави хартиено тиксо, но трябва да не се заличат ръбовете и дръжката да стане овална. При така извършената корекция поне за мен нуждата от основен грип отдада и аз по принцип не използвам такъв.
В този случай ролята на силикона е не само за утежняване, а се поставя така, че да запълни празното пространство, което се получи вследствие на преместените панели и също така трябва да влиза в края на самата рамка, така че да служи като свързващо звено и да не се нарушава компатността. Тапите на повечето ракети имат капаче за поставяне именно на силикон и ако не исках да направя удължение, изобщо нямаше да я свалям. Вече съм близо до крайния резултат и както се казва "тръпна в очакване".
Проект № 1 е вече готов. Но преди да се хваля трябваше да го подложа на поне 2-3 сериозни теста на корта. Представянето мога да кажа, че беше според очакванията ми- повишената маса направи ракетата по- стабилна, но без да се става по- трудна за замах, а удължението на мен поне ми допада, защото имам склонност да удрям по- високо над суитспота.
Параметри след тунинга: маса-337 гр., наплетена с антивибратор ; суингвейт- 323 гр., баланс 32.2 наплетена с антивибратор; дължина- 27,25 инча.
Дали ще стане моя основна ракета? Честно казано не съм решил, но има сериозен шанс. Ето и няколко снимки в подкрепа на нещо, което бях казал в началото. Нека всеки си реши за себе си доколко съм прав. Не мога да не си призная, че и Проект № 2 е готов. Скоро ще споделя и него.
Няма коментари:
Публикуване на коментар