Babolat cortex system

.

Баболат вече сами взеха да бият отбой от дълги години рекламираната кортех технология, имам предвид новия Аеро модел. Но какви са причините за това? Ами прости- кортекс технология няма или поне не служи за нищо, ще рече не е технология. В първоначалния си вид кортекса беше изрязан в рамката улей, залят с някаква гума, която бързо старееше, но откакто ракетата на Радванска се разполови и хвръкна след един бекхенд и тя остана с дръжката в ръка и типично полско изумено изражение, инженерите на Баболат взеха мерки и „преработиха“ системата Кортекс, така че да престане хвърчането на части от ракети, което създава предпоставки някой да бъде уцелен и да съди производителя.

При дисекция на тази дръжка от Пюър драйв се случиха интересни неща. Поне аз за пръв път виждам Баболат с панели. По чудо панелите съвпадат с тези на Хед, което е супер. Върви се към унификация. Друг плюс е, че са чувствително по- тежки и създават отличен баланс.

За самия „нов“ кортекс какво да кажа? Пръстен от карбон с гумено уплътнение. С тази конструкция може да служи само за декоратитивни цели. Добрата новина е, че поне не се нарушава монолитността на рамката. И така, за мен отговора на въпроса защо Баболат се отказва от безценния и незаменим кортекс е недвусмислен- намаляване на себестойността на продукта за сметка на ненужен козметичен детайл.

.

Как лети времето- като сервис дълбоко в аут.

С публикуването на прословутия проект № 2 има проблем. Ракетата вече има друг собственик, а снимките са забутани нейде из хаоса, наречен „архив на компютъра“, който ползвам по милост. Притежателят му, който ги забута, надявам се, не изтри умишлено, обеща, че пак ще ги потърси. Поради огромната ми заетост, на другите ракети, които тунинговах през зимата, не съм правил снимки.

Вчера, обаче, се случи нещо, което накара сърцето ми да затупти. В ръцете ми попадна ракета, която бих определил като „замечателна“- Fischer Pro № 1 FT air carbon. Последният ми Фишер пропадна, когато в пристъп на безумие го „услужих за малко на приятел“. Този недостоен човек не само, че най- мърляшки го счупи, но дори отказа да плати за това. Но, да оставим наказанието му във волята на Бог.

Фишер е /беше/ марка с уникален поглед към ракетостроенето. При тях няма разлика между про сток и ритейл. Освен това, производителят препоръчва наплитане 50-70 либри, при обичайно за другите марки 50-60 либри. Голямо доверие си имат в материала и качеството на изработка. Освен, че тази ракета не прилича на никоя друга /дори формата на тапата е уникална/, тя е интересна именно с това, че няма какво да се тунингова. Заводски е балансирана отлично чрез удебеляване на самата рамка на точните места, силикона си е на мястото и най- вече е произведена с дължина 27,4 инча, поне за мен опреелението е идеална.

И така, няма какво да се утежнява, балансира, удължава. Не е предвидена и за олекотяване, защото Фишер пуска 2 модела: по-лек и по- тежък. Пасифик, които купиха всички патенти и права на Фишер Тенис, са запазили тази традиция. Как са в друго отношение не мога да съдя, защото съм държал не повече от 2-3 Пасифик- Фишера. Естествено, че с повече желание може да се извади силикона или част от него, но аз такова желание засега нямам.

FT /frequency tuning/ технологията представлява удебеление в средата на шийката и аз съм убеден, че е пълен gimmick /никаква работа не върши/, но със сигурност не е от тези „технологии“, които по-скоро вредят, като разни там нелепи срязвания, дупки, отвори и всякакви други развалящи солидността на рамката безобразия.

Единствено не можах да се спра да не махна поставените с двойно залепващо тиксо ламаринки с логото на Фишер в основата на шийката, доказващи единствено приказката, че и най- умният си е малко прост. Под тях боята е супер и не вярвам да липсват някому.

Нооооо.......... Нещо дразнеше окото в тази ракета, по-точно нещо в кордажа и това не беше грозния цвят. Нещо толкова невероятно, че ми отне доста време да го установя. Някой се беше пробвал да я наплита /вярвам с най-добри намерения/, но чак пък такава грешка. На снимките се вижда, че две от последните кросес /напречни корди/ са поставени с еднакво преплитане, т.е. и двете последователно заобикалят майнса /надлъжните корди/ по един и същи начин. Да се допусне такава грешка означава липса на каквото и да е чувство у стрингъра, а аз съм взел да се възмущавам от някакви кросовъри или възли с прозорец. Кордажа беше моментално отстранен, за да не разваля уникалността на ракетата, която, надявам се, успях да възвелича.